31.12.2008 г., 15:31

Старата и Новата година

1.1K 0 4
 

Новата година е близо.

Старата вече отмина.

Нови надежди ни идват.

А старите си отиват...

Всеки човек се надява.

И всяко живо същество.

Това е, което ни спасява.

И винаги то е било...

Надеждата дава ни сила.

Надеждата веч ни крепи.

Всяка година като река се вливат,

надежди за 365-те следващи дни...

Здраве, любов и късмет,

за всички любими хора...

Нека да гледаме напред 

и вярваме в бъдещето ново.

А какво то ще ни донесе,

едва ли даже предполагаме,

милион тъги и щастие, в едно са те,

просто е едно очакване...

И че няма щастие без мъничко тъга.

И че няма тъга без щастие...

Те винаги вървят ръка за ръка,

влюбени навеки и в съгласие.

И когато загърмят ракетите

и удари дванайстият час,

в миг ще изчезнат неуспехите,

изтрити от зарята над нас...

Няма значение къде се намираме,

със кого и заради какво.

Важно е да знаем, че обичаме,

че сме обичани и със любов...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От баницата ми се паднаха любовта,радоста и много пари- всички те ,днес са свързани със щастието.Но това е реалността.Честита нова година и на теб.
  • Любов и щастие да ти донесе Новата година!
  • Благодаря!ЗДрава,весела,щастлива и късметлийска и за тебе!
  • Здрава, Щастлива и Усмихната 2009 година!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...