31.12.2008 г., 15:31

Старата и Новата година

1.1K 0 4
 

Новата година е близо.

Старата вече отмина.

Нови надежди ни идват.

А старите си отиват...

Всеки човек се надява.

И всяко живо същество.

Това е, което ни спасява.

И винаги то е било...

Надеждата дава ни сила.

Надеждата веч ни крепи.

Всяка година като река се вливат,

надежди за 365-те следващи дни...

Здраве, любов и късмет,

за всички любими хора...

Нека да гледаме напред 

и вярваме в бъдещето ново.

А какво то ще ни донесе,

едва ли даже предполагаме,

милион тъги и щастие, в едно са те,

просто е едно очакване...

И че няма щастие без мъничко тъга.

И че няма тъга без щастие...

Те винаги вървят ръка за ръка,

влюбени навеки и в съгласие.

И когато загърмят ракетите

и удари дванайстият час,

в миг ще изчезнат неуспехите,

изтрити от зарята над нас...

Няма значение къде се намираме,

със кого и заради какво.

Важно е да знаем, че обичаме,

че сме обичани и със любов...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От баницата ми се паднаха любовта,радоста и много пари- всички те ,днес са свързани със щастието.Но това е реалността.Честита нова година и на теб.
  • Любов и щастие да ти донесе Новата година!
  • Благодаря!ЗДрава,весела,щастлива и късметлийска и за тебе!
  • Здрава, Щастлива и Усмихната 2009 година!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...