24.04.2016 г., 21:51

Старата кутия

874 0 0

Чаша вино и Моцарт

Един къс от небето 

в което звездите танцуват.

Избеляла снимка

и шишенце море със пясък.

Пленени миди!

От много години.

Една перла с блясък

и две сълзи.

Затворени в стара кутия.

Пререждам и започвам отново.

Две сълзи в които звездите танцуват.

Една перла с блясък

и в шишенце море затворено.

Миди и пясък.

Избеляла снимка от много години.

Един къс от небе пленено!
Тишина!

И празна чаша!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...