24.04.2016 г., 21:51

Старата кутия

876 0 0

Чаша вино и Моцарт

Един къс от небето 

в което звездите танцуват.

Избеляла снимка

и шишенце море със пясък.

Пленени миди!

От много години.

Една перла с блясък

и две сълзи.

Затворени в стара кутия.

Пререждам и започвам отново.

Две сълзи в които звездите танцуват.

Една перла с блясък

и в шишенце море затворено.

Миди и пясък.

Избеляла снимка от много години.

Един къс от небе пленено!
Тишина!

И празна чаша!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...