Вечерен реквием 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

• rumbic (Руми)

  2018-12-13T11:00:20+02:00
  Ти винаги вълнуваш със своите стихове, Младене, дори когато тъгата е взела преднина, но... закъде сме без нея, нали много често именно тя ни разтърсва и ни поставя на място, от което можем да видим себе си!
• esenna (Нина Стоянова)

  2018-12-05T22:52:42+02:00
  Ех, Младене, от къде избликна този стих, толкова е черно-сиво, силно е до непоносимост, страхотни прозрения, мисля, че си навлязъл много дълбоко, там където малцина успяват да надникнат само, поздравления!
• contessa (Светла Асенова)

  2018-12-04T20:56:44+02:00
  Богат... наситен с емоции стих...
• Izumrudkata (Катя)

  2018-12-04T19:46:11+02:00
  Хареса ми стиха ти, Младен!Поздравления!
• Веси_Еси (Еси)

  2018-12-04T17:15:44+02:00
  Потънала в размисли, някъде там в празните пространства между атомите на сивеещата тишина, онемявам пред дълбочината и силата на тези редове, Младене! Поезия от друго измерение! Респект, Приятелю!
• Plevel (Силвия Илиева)

  2018-12-04T07:37:36+02:00
  Силно!
• Довереница (Дочка Василева)

  2018-12-04T02:29:21+02:00
  "Посоките ожънати от птици
  опустяват..."
  
  Как птица без небе би оцеляла
  крилете и щом болката изтръгне…
  И няма думи да закърпят станалото,
  но все пак любовта ще се завърне…
  На седмото небе, до прага адов
  ще прекоси пространството на босо.
  Напук на всички упорити дяволи
  и всички незададени въпроси…
  
  Съпреживях, замислих се... Въздъхнах. Благодаря...
• Елка (Елка Тодорова)

  2018-12-03T21:39:44+02:00
  Вълнуващ полет към пепелта, към неизживяното, към любовта от другия живот!
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2018-12-03T21:06:07+02:00
  Този Реквием на неизживяната любов съставен от атомите на сивеещата тишина изтръгва сърцето все още туптящо за полета към пепелта.
  Мистиката на неизбежното!
• vilflovers (Виолета Минчева)

  2018-12-03T17:37:29+02:00
  След дълго отсъствие съм отново тук,за да те поздравя,Младен!Вълнуващо,истинско,което не може да не предизвика размисъл.Впечатли ме началото:"Посоките ожънати от птици опустяват...Звезди мрачнеят в метеорен прах." и "Кремирани от светлина за кътче завет молят се очите.Вървяла ли си сред небесна нива...?"
• vedrina (Марина Стоянова)

  2018-12-03T16:05:09+02:00
  Замислящо философско тълкуване...!!! "Вървяла ли си сред небесна нива...?"
• Ranrozar (Стойчо Станев)

  2018-12-03T15:59:24+02:00
  Една невъзрвратна до невъзможност нежност витае по пътя на светлината, която пътува с мисълта на тъгата...
  И вярвай в любовта на нова среща, Младен!
• RainaVakova

  2018-12-03T15:05:47+02:00
  "Днес избери ми сянка да приляга
  на тялото от уродливи мисли."
  Уникален си..с тези прозрения за реалността, неизбежната и предначертаната. Когато чета такива размисли се радвам, че не съм единствената, която си задава аналогични въпроси....Който не го мързи да мисли и чувства, чете такава поезия.Бъди здрав, Младене и много настроение празнично!
• M1234567891 (Миночка Митева)

  2018-12-03T14:59:34+02:00
  Какво описание само,на неизживяната любов! Какви чувства раздират душата в сивеещата тишина.Дълбоко и замислещо.