Старата обител
Стара, разрушена църква ,
свята, тиха руина,
изоставена от хората,
но не забравена от Бог.
Всеки камък е молитва
и стените са олтар,
ангелски очи ме гледат
от разронената вар.
Ръката Богородична
целувам със любов,
единствено останала
под светия покров.
Свято ми е, чисто ми е,
душата си оставям тук.
Не бой се, продължавай!
Боже, мили, тебе чух.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
