Sep 28, 2007, 12:57 PM

Старата обител 

  Poetry
956 0 33
   
                
                          Стара, разрушена църква ,
                          свята, тиха руина,
                          изоставена от хората,
                          но не забравена от Бог.

                          Всеки камък е молитва
                          и стените са олтар,
                          ангелски очи ме гледат 
                          от разронената вар.

                          Ръката Богородична
                          целувам със любов,
                          единствено останала
                          под светия покров.

                          Свято ми е, чисто ми е,
                          душата си оставям тук.
                          Не бой се, продължавай!
                          Боже, мили, тебе чух.                      

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??