Старата обител
Стара, разрушена църква ,
свята, тиха руина,
изоставена от хората,
но не забравена от Бог.
Всеки камък е молитва
и стените са олтар,
ангелски очи ме гледат
от разронената вар.
Ръката Богородична
целувам със любов,
единствено останала
под светия покров.
Свято ми е, чисто ми е,
душата си оставям тук.
Не бой се, продължавай!
Боже, мили, тебе чух.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
