28 сент. 2007 г., 12:57
Стара, разрушена църква ,
свята, тиха руина,
изоставена от хората,
но не забравена от Бог.
Всеки камък е молитва
и стените са олтар,
ангелски очи ме гледат
от разронената вар.
Ръката Богородична
целувам със любов,
единствено останала
под светия покров. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация