Да отворя старата ракла не смея,
надиплени спомени в нея мълчат,
наднича небето и нежно синее
по прашния ръб на детския кът.
И хиляди пъти тръгвам към нея,
когато страдам, когато боли,
да намеря утеха силно копнея
край ручей от спомени, чак до зори.
Но нещо ме спира, пред мене гори
синия пламък на детството свято,
в който угасват безброй светлини,
до новия ден... до новото лято... ...