Старата ракла
Да отворя старата ракла не смея,
надиплени спомени в нея мълчат,
наднича небето и нежно синее
по прашния ръб на детския кът.
И хиляди пъти тръгвам към нея,
когато страдам, когато боли,
да намеря утеха силно копнея
край ручей от спомени, чак до зори.
Но нещо ме спира, пред мене гори
синия пламък на детството свято,
в който угасват безброй светлини,
до новия ден... до новото лято...
Старата ракла ме следва в нощта,
потропва ключалката малка
и чувствам невидима детска ръка
как ме подкупва с близалка...
А вътре във мене животът кипи,
по-бурна и сива пяната става,
само край раклата стихва почти,
размива се... и просветлява!
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Старата ракла - ручей от спомени...
Много ми хареса! Поздравления! -
Много красиво написано, Миночка! Сърдечни поздрави от мен!
-
Всеки си има по една ракла и трябва по-често да я отваряме, за да не забравим какви и кои сме.Много ми допадна!
-
Хубаво, свято и пъстро!
Поздравления! -
Много ми хареса! Поздрави и от мен!
-
Раклата - хубав браз на всичко отминало в младостта и детството.
Привет, Миночка! -
Старата ракла пази пожълтели снимки, аромати, сладки спомени, пълни с любопитство детски очи!
Миночка!!! -
Богата е старата ракла, когато богато сърце рови из нея.
Поздрави! -
Леко, носталгично,много ми хареса!
-
На брега на спомена бурите стихват!
-
Какво ли няма в нея, но и душа си има...
Носталгично... -
Красива носталгия!
( винаги е образно при теб, ставаш вече и по - ритмична ) -
Навремето в раклата на баба открих мигове от детството и. Всяка ракла носи нечие детство... и утеха по своему. Хареса ми! Поздрав, Миночка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав и от мен Миночка!