Старец и баба
Навън в снежно време
крачи той безморно.
И няма време той да дреме,
трябва да се труди неуморно.
Старецът с беззъбата усмивка,
който пълен е със добрина.
Старецът без почивка,
жънещ до вечерта.
А до него бабата саката,
все така любяща.
С лопата в ръката,
копае земята нещадяща.
Работят те до сетен дъх,
дълго, неуморно.
Там горе на онзи връх
и все така обичат се безспорно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Белослава Танчева Всички права запазени
.
