Навън в снежно време
крачи той безморно.
И няма време той да дреме,
трябва да се труди неуморно.
Старецът с беззъбата усмивка,
който пълен е със добрина.
Старецът без почивка,
жънещ до вечерта.
А до него бабата саката,
все така любяща.
С лопата в ръката,
копае земята нещадяща.
Работят те до сетен дъх,
дълго, неуморно.
Там горе на онзи връх
и все така обичат се безспорно.
© Белослава Танчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
.