26.10.2011 г., 13:22

Стари рани

956 0 1

Не ме е страх
от друмите
трънливи,
от гарваните
черни
и оловен дъжд...
Не ме е страх
от думите
хапливи
на злобно-
спорещия
с мен...
Не ме е страх
от странника,
почукал
на вратата
за къшей хляб
в злочестия си ден...
От близкия се плаша,
от кръвния роднина...
Стари рани
душата ми
все още има
и болката ù нивга
не отмина...

Дейзи Патън

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дейзи Патън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!Май си права, че трябва да ни е стах повече от своите...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...