Старица
Парче живот… и дом строен от вдишване.
Стадо мечти, пасящи кротко в двора…
И път от някого написан,
хвърлен късмет във езеро с несгоди.
Илюзии… рисувани от времето
и дъждове във четири посоки.
Надеждата ми като куче дреме
край пропастта от грехове дълбоки.
Уроците – орисници кресливи
се спускат върху моите мълчания.
Вървя към някаква земя красива
и търся в миг - очарование…
Една старица аз настигнах бавно,
бе цялата във рани и разплакана.
Ръката ù подадена подхванах,
а тя се подмлади от топъл вятър.
Усмихна се с очите си изгарящи
и със вълшебен глас ми каза:
Аз никога не спрях да вярвам,
че с Любовта лекува се омраза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
