ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
May 29, 2015, 12:55 AM

Старица 

  Poetry » Other
717 0 3

Парче живот… и дом строен от вдишване.
Стадо мечти, пасящи кротко в двора…
И път от някого написан,
хвърлен късмет във езеро с несгоди.


Илюзии… рисувани от времето
и дъждове във четири посоки.
Надеждата ми като куче дреме
край пропастта от грехове дълбоки.

 

Уроците – орисници кресливи
се спускат върху моите мълчания.
Вървя към някаква земя красива
и търся в миг - очарование…

 

Една старица аз настигнах бавно,
бе цялата във рани и разплакана.
Ръката ù подадена подхванах,
а тя се подмлади от топъл вятър.

 

Усмихна се с очите си изгарящи
и със вълшебен глас ми каза:
Аз никога не спрях да вярвам,
че с Любовта лекува се омраза.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??