Вчера спрях се до една старица -
слаба и съсухрена женица.
- Как е ...? - я запитах.
Без да чака,
мъката си, през сълзи, изплака:
- Сèлото ни, пусто опустяло,
в тез години тъй е обедняло,
че пропъди мало и голямо,
по чужбина да си търси хляба!
Щерките ми тръгнаха и двете.
Там се скриха, там се задомиха.
И не ще се върнат нивга вече - ...