Старицата
Загърната в прокъсания шал,
трохи подхвърля на врабците гладни.
Домът ѝ бе отдавна опустял,
децата ѝ съдбата ги открадна.
Прилича на премръзнало врабче –
съсухрена, измъчена и дребна,
но нещо упорито я влече,
мечтае да е някому потребна.
Нарочно е избрала този вид
невзрачен, но под него се прикрива
магьосница, с очи като нефрит.
Животът ѝ описва чудна крива.
Преминала през много светове,
поиска на Земята да остане.
Из сънищата тайничко снове
и чисти страховете насъбрани.
А денем храни птиците навън,
посреща и изпраща много хóра.
Ръцете ѝ издават нежен звън
и сякаш, че с природата говори.
Ако я видиш някъде, поспри,
кажи ѝ нещо, дай ѝ два бонбона.
Добро ако получиш, си спомни
старицата с лицето на икона.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
