6.02.2014 г., 17:21 ч.

Старикът 

  Поезия » Бели стихове
593 0 0
Изплъзват се късове от каменния дувар
В жилавите обятия на зиморничави лози;
Капки сок плющят по врящия асфалт -
от фатален флирт между оси и млади гроздове;
Разплува се двор - занемарен, изумруден
Ламарини свистят, млечнобели в зноя
Изгнаник е сама кайсия - като бутилката ракия
в краката на стопанина - чучело, пияно чучело
Лови той слова с примки от цигарен дим;
Свалил много луни с брадите си сребърни;
Бръщолеви за Икар, за крилете на птиците,
за кипящия восък в шамарите на слънцето ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божко Всички права запазени

Предложения
: ??:??