Старикът

Изплъзват се късове от каменния дувар
В жилавите обятия на зиморничави лози;
Капки сок плющят по врящия асфалт -

от фатален флирт между оси и млади гроздове;

Разплува се двор - занемарен, изумруден
Ламарини свистят, млечнобели в зноя
Изгнаник е сама кайсия - като бутилката ракия
в краката на стопанина - чучело, пияно чучело

Лови той слова с примки от цигарен дим;
Свалил много луни с брадите си сребърни;
Бръщолеви за Икар, за крилете на птиците,
за кипящия восък в шамарите на слънцето

Купи и пики жънат бойните му поприща;
Разпее ли хала студени като мрамор ноти
в танц ще потуши кладите летни
И ще се пръсне тихо сърцето му с глухарчетата.