Feb 6, 2014, 5:21 PM

Старикът 

  Poetry » White poetry
595 0 0
Изплъзват се късове от каменния дувар
В жилавите обятия на зиморничави лози;
Капки сок плющят по врящия асфалт -
от фатален флирт между оси и млади гроздове;
Разплува се двор - занемарен, изумруден
Ламарини свистят, млечнобели в зноя
Изгнаник е сама кайсия - като бутилката ракия
в краката на стопанина - чучело, пияно чучело
Лови той слова с примки от цигарен дим;
Свалил много луни с брадите си сребърни;
Бръщолеви за Икар, за крилете на птиците,
за кипящия восък в шамарите на слънцето ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божко All rights reserved.

Random works
: ??:??