16.06.2019 г., 9:14 ч.

Старият филм... 

  Поезия » Друга
235 1 0

 

Старият филм

 

Сърфирах по каналите понеже

забава търсех в полунощ почти-

разсеян малко, повече небрежен,

със зачервени, сънени очи...

 

Пропусках най-досадните реклами,

и филми със насилие и секс,

но с нищо не можа да ме подмами

и миг от телевизиите днес...

 

Но сетивата още не заспали

се сепнаха, как точно съм избрал

препускайки по скучните канали

накрая филм: чаровен черно-бял...

 

... Разказвяше се в него за Живота,

за най-обикновения Живот:

за любовта, омразата, развода

и как страстта е често път към гроб...

 

Едни различни хора, изживели

отдавна своя дял от Вечността,

но чувствата еднакви, оцелели:

във любовта, омразата... Страстта...

 

А гледан от дистанция на Времето

(и нас навярно тъй ни гледа Бог!)

как смешни ни изглеждат днес проблемите,

и драмите на техният живот!...

 

Телата им сега са по звездите

на атоми в Космичния строеж,

а бродят по Земята със душите си

на Дявола в абсурдния метеж...

 

... Бе хубав филм, след толкоз много втръснали,

унесох се, бе всичко като в сън:

отдавна мъртви хора са възкръснали

и тръгвам с тях по улиците вън...

 

25.07.2016.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??