17.03.2010 г., 20:22

Старият ми дневник

990 0 2

Поглеждал ли си стария ми дневник -

страниците пожълтели говорят, даже без да ги четеш...

Тук усмивка има и картинка сладка -

явно щастието гряло е в душата,

тук пък размазани са думите -

от сълзи навярно, по някого изплакани...

Има дни, изписани със страници,

случки смешни, тъжни, разнообразни...

Но следа, изгаряща в сърцето,

други дни оставят и до днес -

дни, в които само редче има, а в него толкова много...

Поглеждал ли си стария ми дневник -

той е като моето сърце.

Изписани са страници десетки

и макар да има още място,

хартията е пожълтяла вече, накъдрена е малко от сълзите,

годините накъсали са я по края...

Но като по чудо цял е още - и  място има -

за новите усмивки, за новите сълзи дори...

За всичко, предстоящо занапред.

 

А ти поглеждаш и решаваш - нов дневник искаш да ми купиш.

И там, на страницата първа, зад скъпата корица да започна

с твойто име най-отпред...

Но химикалката ми стара - пързаля се по лъскавия лист,

без следичка даже да остави...

И сигурно и нея ще смениш - като всичко, непасващо на теб,

но знаеш ли, че този първи лист най-лесно къса се след време,

а там, на стария ми дневник в средата,

защитен щеше да е, но уви...

И как така "обичаш ме" твърдиш,

но искаш всичко старо да сменя,

не искаш да си страница поредна

в моя дневник с повехтелите корици.

 

Но знаеш ли? - това съм аз.

И може да отричаш всичко старо,

но то ме е направило такава, каквато искаш ме сега.

И ако някой е решил да бъде с мен,

ще трябва да преглътне страниците първи

и там, на моя следващ лист, да запише името си,

оставящ миналото кротко да стои отпред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леле... Разбирам те... В момента съм на прага да изпиша петия си дневник... И когато прочета нещо такова обикновено нямам думи да напиша колко ме е удивило твоето слово - така е и сега - нямам думи... ПРЕВЪЗХОДНО Е!!! Една голяма прегръдка и шест от мен! Поздрав за теб /това е мой стих за дневника/: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=258282
  • Мъдро!... Поздравления!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...