jollyroger (Коста Качев)
1543 16
25.01.2015 г., 9:05 ч.

Старият семеен албум... 

  Поезия » Друга
1580 0 5

 

 

 

Старият семеен албум...

 

Години как не бях се връщал в село-

пресъхнала е малката река

и оня вир дълбок, където смело

се хвърляхме надолу със глава...

 

Порутена е старата ни къща

и никой не живее вече там,

но тъй е: щом синът не се завръща

и входа е със талпи закован...

 

Прескочих през дувара като котка

и бурена отъпках със крака-

застанала до Господ горе кротко

аз знам, че Мама гледа ме сега...

 

Усетих се като крадец на Време:

от Миналото и от Младостта

каквото е останало да взема

и ако мога да го отнеса...

 

Но среща ме Разрухата едничка,

усърдно в нея паяци сноват

и в мрежите си те оплитат всичко,

все още не изгнило безвъзврат...

 

Един щурец прескочи през вратата-

опита песен, после онемя...

...Огледах се във стаята позната,

в огнището разрових пепелта...

 

Вратите са останали без брави

и Вятърът ги блъска там със яд,

че той не може, гневен, да забрави

как разпиля се Старият ни свят!...

 

Отдавна и във малкото кандило

(донесено бе чак от божи гроб!)

изсъхнал е и сгърчен е фитила,

а пламъчето в него бе- Живот...

 

Но както ровех в старите панери

и нещо си припомнях аз наум

(за минала любов и изневери...)

попаднах на семейният албум...

 

С треперещи ръце изтрих от него

годините в натрупаният прах

и нищо че навън бе лятна жега-

от студ внезапен сякаш се сковах...

 

Уплаших се дори да го отгърна,

страхувах се от немият въпрос:

„ Не мислиш ли, че късно май се върна

и няма на кого да бъдеш гост?..”

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??