Старият семеен албум...
Старият семеен албум...
Години как не бях се връщал в село-
пресъхнала е малката река
и оня вир дълбок, където смело
се хвърляхме надолу със глава...
Порутена е старата ни къща
и никой не живее вече там,
но тъй е: щом синът не се завръща
и входа е със талпи закован...
Прескочих през дувара като котка
и бурена отъпках със крака-
застанала до Господ горе кротко
аз знам, че Мама гледа ме сега...
Усетих се като крадец на Време:
от Миналото и от Младостта
каквото е останало да взема
и ако мога да го отнеса...
Но среща ме Разрухата едничка,
усърдно в нея паяци сноват
и в мрежите си те оплитат всичко,
все още не изгнило безвъзврат...
Един щурец прескочи през вратата-
опита песен, после онемя...
...Огледах се във стаята позната,
в огнището разрових пепелта...
Вратите са останали без брави
и Вятърът ги блъска там със яд,
че той не може, гневен, да забрави
как разпиля се Старият ни свят!...
Отдавна и във малкото кандило
(донесено бе чак от божи гроб!)
изсъхнал е и сгърчен е фитила,
а пламъчето в него бе- Живот...
Но както ровех в старите панери
и нещо си припомнях аз наум
(за минала любов и изневери...)
попаднах на семейният албум...
С треперещи ръце изтрих от него
годините в натрупаният прах
и нищо че навън бе лятна жега-
от студ внезапен сякаш се сковах...
Уплаших се дори да го отгърна,
страхувах се от немият въпрос:
„ Не мислиш ли, че късно май се върна
и няма на кого да бъдеш гост?..”
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
