Самотен остана старият стол на чардака.
Ще сънува отново идващото лято.
Ще пази аромата на червената ми рокля
и на белият шал, който вечер намятах.
Ще целува следите от пръсти направени
и ще скърца от радост щом го залюлее вятъра.
Ще поглежда гнездото от птици оставено
и ще стане хербарий. Ще събира листата.
Старият стол...
самотният старец, който забравих там, на чардака
ще сънува смеха. Ще събира цветята,
които вятърът, вместо мен, на скута ще му слага 
и ще чака...