Старо шкафче за обувки
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Мен не ме харесват много,
защото е остро мойто слово.
Истински съм няма как,
за невежите съм въгърец,
неудобен и подлец.
Болен мозък съм си знам
от това не ме е срам!...
Но като гледам битието
къса ми се то, сърцето,
като виждам празнотата
във очите на децата...
Тъжничка е тази драма
но сюжетът е ''модерен''.
Но пък кой съм аз да съдя,
кой съм аз че да го мъдря,
щом живея в старо шкафче за обувки.
Кой съм аз да определям
като стар съм вече и
в прашни обувалки се оглеждам.
На живота предрешèн
си му трябва едър член.
Малко образен съм, знам,
етикецията, критиката като
зъбобол ме мъчи.
Перманентни са нещата,
пуритан не ще да бъда,
скучен няма как да стана.
Казват бил съм луд,
луд
дори за двама.
Ала сам си нося кръста
като проскубаното паленце,
изхвърлен като него на
околовръстното.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Манчев Всички права запазени
