30.05.2015 г., 22:09 ч.

Старост 

  Поезия » Философска
1686 1 4

Малко ракия, два-три домата.

Самота и тиха тъга.

Бог е свидетел - малко ми трябва!

Живота обичам. Не се боя от смъртта.

 

Докосва паметта отлетели години,

а е нездрава и заплетена нишката.

Време за старост, младостта си замина

и аз все по-често въздишам...

 

А съдбата със свойта ръка

нещичко пак ми поднася.

Време за старост - време на свобода!

Научих се да ценя! Светът е прекрасен!

 

Изгрев измъква от нощта новия ден

и златисто блестят пак олуците.

Не ме е грижа за децата. Те са по-умни от мен.

Грижата ми сега е за внуците.

 

Аз ли не зная, че и те ще отлетят?!

Аз ли не зная, аз ли...

Колко красиво е да ги гледам сега!

С тях светът е прекрасен!

 

Как ли живеят? Какъв е реда?

Аз дори нямам представа...

Понякога идват... С бонбони в ръка...

И с баба оставаме двама...

 

 

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изгрев измъква от нощта за новия ден"много точно казано
  • хайде сега, не ме разплаквай, Зем.... твоят живот си е вечна
    младост..слушай душата си, тя никога не остарява..
  • Мммм..., - да - присъствието..., не чак толко грижата...!!!
    "Изгрев измъква от нощта новия ден
    и златисто блестят пак олуците.
    Не ме е грижа за децата. Те са по-умни от мен.
    Грижата ми сега е за внуците.'
  • Много истини,мъдрост и поезия!
Предложения
: ??:??