Старост
Малко ракия, два-три домата.
Самота и тиха тъга.
Бог е свидетел - малко ми трябва!
Живота обичам. Не се боя от смъртта.
Докосва паметта отлетели години,
а е нездрава и заплетена нишката.
Време за старост, младостта си замина
и аз все по-често въздишам...
А съдбата със свойта ръка
нещичко пак ми поднася.
Време за старост - време на свобода!
Научих се да ценя! Светът е прекрасен!
Изгрев измъква от нощта новия ден
и златисто блестят пак олуците.
Не ме е грижа за децата. Те са по-умни от мен.
Грижата ми сега е за внуците.
Аз ли не зная, че и те ще отлетят?!
Аз ли не зная, аз ли...
Колко красиво е да ги гледам сега!
С тях светът е прекрасен!
Как ли живеят? Какъв е реда?
Аз дори нямам представа...
Понякога идват... С бонбони в ръка...
И с баба оставаме двама...
© Красимир Дяков All rights reserved.
