Дъжд пороен заваля
и клоните събори.
Дървото старо
цветът си то изгуби.
Окапваха листата бавно,
животът бързо се мени.
И всеки цвят от старото
дърво овяхваше,нали?
Съсухрено и бяло,
дървото старо то изглежда.
Продънено и болно,
така решила е съдбата.
В болки и страдание,
в мъка и скръб,
дървото старо
за миг да спре
своя жизнен път.
Кристиян Налбантов
© Kristiyan Nalbantov Всички права запазени
На добър час! Очакваме те!