Дъжд пороен заваля
и клоните събори.
Дървото старо
цветът си то изгуби.
Окапваха листата бавно,
животът бързо се мени.
И всеки цвят от старото
дърво овяхваше,нали?
Съсухрено и бяло,
дървото старо то изглежда.
Продънено и болно,
така решила е съдбата.
В болки и страдание,
в мъка и скръб,
дървото старо
за миг да спре
своя жизнен път.
Кристиян Налбантов
© Kristiyan Nalbantov All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
