16.04.2016 г., 13:13

Статистиката е неумолима

1.2K 0 7


Когато днес момчето се роди,

ако приемем,

че България е цяла,

когато неговият син ще се роди,

тя с две десети ще е намаляла.

 

Когато неговият пра-внук се роди,

ще сме останали наполовина,

а пък когато неговият внук ще се роди,

ако все още има българи –

ще са малцина.

 

Статистиката е неумолима!

 

Народ със корумпирани водачи,

го чакат само смърт и неудачи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво стихотворение !
  • Хубаво стихотворение! За съжаление това е горчивата истина!
  • Истина е, тъжно е... Но да се надяваме, че нещата ще се променят към добро.
    Винаги са възможни обрати...
  • Тъжно, но стихотворението си е много хубаво.
    Предлагам да започнем активна дейност за решаване на демографския проблем.
    Търся съмишленички с които да работим по въпроса .
  • Горчив факт, но все пак изразен по красив, изискан начин. Нека не забравяме, че населението е онзи фактор, който първоначално е позволил да се стигне до такъв грозен етап, защото масово е бездействало. Няма как да не се натъжаваме от подобни размисли, но и не можем да затваряме очи, нито пък да спрем да се надяваме, защото в някои ситуации надеждата е единствената ни илюзорна спасителна лодка...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...