Стенание в мрака
Нежен полъх на познат парфюм.
Чуден вятър го разнася.
,,Тя е"- шепнат неговите устни.
Но уви - пак фантазия.
Леко мърдат тъмните завеси.
Светъл лъч огрява.
,,Тя е" - шепнат прекрасните очи.
Тъмнина - и той вече се съмнява.
Сякаш някой нежно го докосва.
Отново объркан е светът.
И се чува неговото стенание -
,,Тя е", но обърнат е мигът.
Докога ли ще се появява
заслепяващата, глуха надежда?
Докога ли ще го мъчи една жена,
изтъкана от фалшива прежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Михайлова Всички права запазени