6.08.2007 г., 13:24

Стенание в мрака

811 0 1
                        Стенание в мрака

Нежен полъх на познат парфюм.
Чуден вятър го разнася.
,,Тя е"- шепнат неговите устни.
Но уви - пак фантазия.

Леко мърдат тъмните завеси.
Светъл лъч огрява.
,,Тя е" - шепнат прекрасните очи.
Тъмнина - и той вече се съмнява.

Сякаш някой нежно го докосва.
Отново объркан е светът.
И се чува неговото стенание -
,,Тя е", но обърнат е мигът.

Докога ли ще се появява
заслепяващата, глуха надежда?
Докога ли ще го мъчи една жена,
изтъкана от фалшива прежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И това също ми хареса!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...