Aug 6, 2007, 1:24 PM

Стенание в мрака

  Poetry
809 0 1
                        Стенание в мрака

Нежен полъх на познат парфюм.
Чуден вятър го разнася.
,,Тя е"- шепнат неговите устни.
Но уви - пак фантазия.

Леко мърдат тъмните завеси.
Светъл лъч огрява.
,,Тя е" - шепнат прекрасните очи.
Тъмнина - и той вече се съмнява.

Сякаш някой нежно го докосва.
Отново объркан е светът.
И се чува неговото стенание -
,,Тя е", но обърнат е мигът.

Докога ли ще се появява
заслепяващата, глуха надежда?
Докога ли ще го мъчи една жена,
изтъкана от фалшива прежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И това също ми хареса!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...