Стената
Засадата, в която сме родени...! -
без неугасващи пътеки.
Когато ветровете не кръстосват меч с челата.
Когато слънцето престане да бучи в кръвта.
И се изправим пред Стената...
и погледите пропълзяващи под нея
със кървавите си бразди.
...Преди от огъня да изгорим - без необятност!
Преди до края да мълчим - без съжаление!
...Като таван от чужди грехове
надвесено е времето над съвестта.
А смазаните нощи ни прегръщат -
невинни и отровени деца,
с очи учудено и неразбиращо големи...
проболи тишината!
И в тях разтваря се неосъзнат страха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
