natiii (Наташа Басарова)
326 3227
13.05.2009 г., 16:42 ч.

Стенещи матрици 

  Поезия
1086 1 12

Омръзна ми от фалш и злоба тънка,

от хилави усмивки и сърца.

Изгуби се надеждата ни звънка

и бледи са човешките лица.

 

Уж гоним хоризонти неоткрити,

а тъпчем пак по старата леха,

на думи сме потайни и прикрити,

а някъде далече е греха.

 

Не можем да обичаме сърцато,

не искаме надежда да дарим,

все гледаме лукаво и сърдито,

а молим се спокойно да заспим.

 

Превръщаме се в стенещи матрици

с безмаслени и кървави очи

и няма ги красивите зеници,

а само изгорелите лъчи.

 

Ако не проумеем, че сме хора,

родени за любов и доброта,

сами ще сложим края на простора

и ще затворим райската врата.

 

© Наташа Басарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??