Омръзна ми от фалш и злоба тънка,
от хилави усмивки и сърца.
Изгуби се надеждата ни звънка
и бледи са човешките лица.
Уж гоним хоризонти неоткрити,
а тъпчем пак по старата леха,
на думи сме потайни и прикрити,
а някъде далече е греха.
Не можем да обичаме сърцато,
не искаме надежда да дарим,
все гледаме лукаво и сърдито,
а молим се спокойно да заспим. ...