Стенещи матрици
Омръзна ми от фалш и злоба тънка,
от хилави усмивки и сърца.
Изгуби се надеждата ни звънка
и бледи са човешките лица.
Уж гоним хоризонти неоткрити,
а тъпчем пак по старата леха,
на думи сме потайни и прикрити,
а някъде далече е греха.
Не можем да обичаме сърцато,
не искаме надежда да дарим,
все гледаме лукаво и сърдито,
а молим се спокойно да заспим.
Превръщаме се в стенещи матрици
с безмаслени и кървави очи
и няма ги красивите зеници,
а само изгорелите лъчи.
Ако не проумеем, че сме хора,
родени за любов и доброта,
сами ще сложим края на простора
и ще затворим райската врата.
© Наташа Басарова All rights reserved.
