Стени от лед
Издигаме стени от лед!
И те пречупват -
звездната ни същност!
Шепа хора - жадни
за пари и слава
ни поставят на колене!
Стени от лед -
мълчание и страх
по- страшни са
от чуждото нашествие!
И няма как да се пречупят,
подхранваме ги -
с ледено мълчание...
И само там - някъде
в нашето подсъзнание,
жадуваме за истината
но тя е тъй далечна
и тъне в забрава...
Изтъкани сме от лед...
А историята - все някога
ще разрови руините
и в нашето време
ще се върне...!
И ще пита...! Как...!?
Защо така живяхте...?
Къде бе скрит -
борческият дух!
Притихнали сме -
сред ледена пустиня
и само вятъра
сменява посоката
и се скита
волен по - света...
Ледени стени -
кога ли ще се срутят
за да ни освободят
от отровния
си плен...
Мълчим...!
Защо мълчим...?
Значи сме съгласни...!
Но все някой ден
леденото ни мълчание
ще изригне
с мощна сила...
И ще чуем -
своя собствен глас!
Аз искам -
свободно да живея!
В този изгряващ
и вълнуващ -
двадесет и първи век!
И звездната ни същност
се завръща и гали ни
със слънчеви лъчи
и стените от лед
ще се стопят
в приказна дъга
ще се превърнат...
А света сияе - прероден
докоснат от любов,
хармония и мир...!
22.02.2019г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
