Стено...графия
962
0
7
Сиви коремоноги пълзят,
изплезили големи, гладки езици.
От двете им страни – в шпалир
умираха коралите красиво,
оставени без капчица вода
под горещото слънце на бъдещето –
изсъхналото дърво на живота.
Mежду тях страхливо се промъква
миналото, дошло на гости.
До него стои един малък човечец
по къси панталони,
почти слят с тези – сивите,
с епилирани тънки крачета,
но с корона,
някак стандартно килната назад.
Странно е, че човечеца се мъчи
да влезе в миналото... с короната...
Коралите грачат като гарвани,
а дървото, всъщност е... бесило!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
