Apr 16, 2018, 3:17 PM

Стено...графия

  Poetry
961 0 7

Сиви коремоноги пълзят,

изплезили  големи, гладки езици.

От двете им страни – в шпалир

умираха коралите красиво,

оставени без капчица вода

под горещото слънце на бъдещето –

изсъхналото дърво на живота.

Mежду тях страхливо се промъква

 миналото, дошло на гости.

До него стои един малък човечец

по къси панталони,

почти слят с тези – сивите,

с епилирани тънки крачета,

но с корона,

някак стандартно килната назад.

Странно е, че човечеца се мъчи

да влезе в миналото... с короната...

 

Коралите грачат като гарвани,

а дървото, всъщност е... бесило!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • има някаква препратка на финала, но се отнася за съвсем друг образ на българин
  • Стихотворението ми напомни "Обесването на Васил Левски" на Ботев. Много млади читатели не биха открили аналогия, защото не знаят стихотворението. За съжаление в училище не се преподава материалът от учебника, а има напъни за творческо писане. Това не е лошо, но да става в извънкласното обучение.
  • Съвсем друг е смисълът. За съжаление не разбрах нищо от коментара на Любомира.Разбира се, че има разлика между творческото писане и поезията/прозата. Една творба трябва да отговаря на множество езикови, литературни и морално-етични изисквания за да се нарече поезия/проза.
  • Творческото писане е различно от задължителното обучение.
  • Прозвуча ми като Гарвани грачат грозно, зловещо... Стенограма

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...