17.07.2008 г., 11:39

Степен вълк

Поезия

1.3K 0 24

Не ми понесе стадото.
Избягах.
И дълго скитах
сред бизонови треви и грама.
От жажда изнурен,
в Луната поглед впивах.
Виех.
Със бездната у мен.
Неутешимо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ustremena_ptica (Диа-непокорна)

Много силно,с малко думи казваш толкова много!!!Поздрави!

2008-07-20T11:05:37+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Степен вълк...
...!

2008-07-18T22:45:32+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Сутринта го четох, а сега ти пиша - виж колко хора са до теб, мила!!!
Поздрави!!!

2008-07-17T22:39:10+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

всеки носи своята бездна,Ванче...и понякога се вглежда в нея и тя в него!!!
поздрави...чудесно!!!

2008-07-17T22:27:31+03:00
ДесиК (Деси Копчалийска)

"Със бездната у мен"

Страхотно!!

2008-07-17T20:22:20+03:00