8.08.2006 г., 22:57

Стига!

1.2K 0 3

Стига си ми казвал,че ме обичаш -
стига си се правил, че след мене тичаш!
Не виждаш ли, че ти вярвам -
и ме караш само да страдам!
Не знам какво ми става - не бях такава!
Кажи ми какво да правя?
Но не, стига! Писна ми!!
Виж какъв номер ми скрои!
Обикнах те без да осъзная -
без дори да го желая!!!
И ето виж сега -
място не си намирам, защото те обичам
и само заради това - от яд умирам!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Йосифова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...