Стига си ми казвал,че ме обичаш -
стига си се правил, че след мене тичаш!
Не виждаш ли, че ти вярвам -
и ме караш само да страдам!
Не знам какво ми става - не бях такава!
Кажи ми какво да правя?
Но не, стига! Писна ми!!
Виж какъв номер ми скрои!
Обикнах те без да осъзная -
без дори да го желая!!!
И ето виж сега -
място не си намирам, защото те обичам
и само заради това - от яд умирам!!!
© Силвия Йосифова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
6 и от мен