21.05.2008 г., 22:43

Стигнеш ли върха

1.8K 2 12
Когато морен стигнеш до върха,
навярно пътя мислиш, че ще видиш,
по който си се движил досега
и смело извървял си, без да спираш.
Почивка може би ще търсиш там,
ще искаш от високо да погледаш.
Заслужил си го - борил си се сам
и стигнал си желаната победа.
Наивна вяра, пътят няма край,
я виж нагоре пак, че продължава.
Върха си стигнал, вярно е, но знай,
към следващия вече наближаваш.
Едва дошъл, ти имаш нова цел
и пак зоват те властно висините
към новия си връх на път поел,
че няма хоризонти за мечтите.

Устроен е така от векове
човекът - вечно търси без да спира
далечни, по-високи върхове,
а стигне ли ги - нови си намира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави и от мен!Чудесна е творбата ти!Изпълнена е с дух и хъс!
  • много красиво стихче,но дали всички хора днес се борят за своите върхове и дали достигайки ги не спират до там.продължават хората с мечтите...с истинския стремеж към тях...много е хубав стиха свалих си го вече
  • Но Вие може би сте стигнали върха! Страхотен стих!
  • "няма хоризонти за мечтите."
    Ето това ще го запомня!
  • Много мъдро и много оптимистично!
    Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....