22.09.2023 г., 16:46

Стих

411 2 6
 

Родих се за да бъда прочетен
от някой случайно тук спрял,
но ако не бъда в сърцето усетен,
значи съм напразно живял.

И тогава по-тих от кошута
в своя гроб ще полегна навек,
неусетил как гушкам се в скута
на жадуващ за мене човек.

И прощално не ще има слово,
нито белег над моята яма -
Просто край! Шепа пръст и готово,
вече просто... ме няма...

22.07.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Скити 😊
  • Всеки стих иска да бъде гушнат и усетен...
    В последно време по- малко се чете, а когато не е прочетено, няма как да се усети...

    Поздрав, Георги! Гушнах това стихче
  • Мерси, Ничка
  • Този стих си има ЕКГ и даже сърцетуп!
    Усетих го и няма да има шепа пръст!
    А ново и ново начало на приказно вълшебство!
    Браво, Гош!
    #INCLUDE
    #INCLUDE < HUMANOID CLONING>
    PROJECT NUMB:816
    MISSION:HUMAN CLONING
    USING NAMESPACE STD;
    INT MAIN( )
    SUBJECT: GOSH

    Айде Гош клониран си вече да пишеш повече стихове!
    Защо не направите един дует с Лилито!
    Ще ми е интересно!
  • Мерси, Лили.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...