Стих от моята душа
| „Защо?" - се питам всеки миг, защо разкрих ти чувствата? Едно приятелство, но заменено с несподелената любов! Сърцето ми ранено ще помоли за малко милост пак от теб. Но аз не искам, трябва да се боря и да забравя колко много ми отне! Не те виня, не трябва да те спирам, бори се ти за нея по-добре, направих всичко, вече тръгвам напред - дано да не боли! Ти знаеш колко тежко е за двама, несподелена твоята и моята любов, за теб мечтая и копнея, а ти сънуваш и копнееш нея! Не искам повече да страдам, не мога теб да залича, сърцето в мене продължава да иска теб и любовта! Сънувам всяка нощ очите на моята несбъдната мечта, желая силно до гърдите да те притискам с пламнала душа! Сълзи горещи раждат днес очите, по теб тъгува отхвърленото ми сърце, душата блъска, търси път напред, от щастие и обич озарен! И може би от утре ще забравя твоите красиви две очи. И може би за теб не ще мечтая, не ще сънувам как ме любиш ти! Аз знам, ще бъде много трудно пред мене всеки ден ти да стоиш и пак като приятел да те гледам, повярвай ми, много ще боли! Аз стих, на тебе посветен, обещах да ти напиша. Пълен с болка и тъга, стих от моята душа! |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
