11.08.2012 г., 14:27

Стиха ми за тебе ридае

882 0 0

Взирам се в твоята снимка,

чакащ и вярващ, тя да оживее.

Умът ми казва, че е тясна примка,

но сърцето да се откаже не смее.

 

Кога за нас ще бъде късно,

когато времето заплаче?

Не вярвам вече в себе си,

стихът ми за тебе ридае.

 

Очите ти в съня ме изгарят,

нереално е колко реални са те.

Косите ти съблазнително галят,

извади ме от това бездънно море.

 

Заклещен от твойта усмивка,

съществуването ми за теб ще умре.
Разкриващ незнайни божества,

но всъщност колко незнайни са те?

 

Като глухарче полетя и скъпата надежда,

губи ми се оттенъкът на твоето лице.

Душата, мила, знай, никой не упреква,

аз обичам те, а ти още даваш ми криле.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Ценов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...