Aug 11, 2012, 2:27 PM

Стиха ми за тебе ридае

  Poetry » Love
878 0 0

Взирам се в твоята снимка,

чакащ и вярващ, тя да оживее.

Умът ми казва, че е тясна примка,

но сърцето да се откаже не смее.

 

Кога за нас ще бъде късно,

когато времето заплаче?

Не вярвам вече в себе си,

стихът ми за тебе ридае.

 

Очите ти в съня ме изгарят,

нереално е колко реални са те.

Косите ти съблазнително галят,

извади ме от това бездънно море.

 

Заклещен от твойта усмивка,

съществуването ми за теб ще умре.
Разкриващ незнайни божества,

но всъщност колко незнайни са те?

 

Като глухарче полетя и скъпата надежда,

губи ми се оттенъкът на твоето лице.

Душата, мила, знай, никой не упреква,

аз обичам те, а ти още даваш ми криле.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Ценов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...