Стихчета
Без време, някакви безусти,
дойдоха думи в тъмното.
Със спомени и със предчувствия
домът ми се напълни.
Записвах ги до сутринта,
а в утрото прохладно,
какво да видя: имена
на болни и на гладни.
Демоде.
Но са ми мили.
Те са ми като риза,
с която са ме пременили
за смъртта на близък.
дойдоха думи в тъмното.
Със спомени и със предчувствия
домът ми се напълни.
Записвах ги до сутринта,
а в утрото прохладно,
какво да видя: имена
на болни и на гладни.
Демоде.
Но са ми мили.
Те са ми като риза,
с която са ме пременили
за смъртта на близък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
