diesto (Данаил Антонов)
987 543
8.10.2018 г., 23:46 ч.

Стихиите във мен са нежност. 

  Поезия » Любовна
528 7 7

Във повечето утрини съм тъжен. 

Че в нощите съм страшно непрегърнат. 

В деня държа се някак мъжки, 

По малки часове? Не питай! Дълги са... 

Тогава я усещам тази липса. 

Рисувам си картина от усещане. 

Онези мигове, в които всичко 

представям си на първа среща... 

Протегнати ръце, сковали пръстите. 

И трепети навсякъде по тялото. 

Червеното по бузите от мисли, мръсни. 

Опипващи - очите ми. Навсякъде... 

А после? Ах, да знаеш само! 

Как толкоз, нераздадена любов, 

от никоя невзета, 

цялата, 

за теб ще бъде! 

Доживот. 

И знам, че ще вали в онази вечер. 

Аз буря нося. Чаканият дъжд. 

Стихиите във мен са нежност. 

И никога не са едни и същи... 

Дали понякога и ти рисуваш, 

картините на страсти, замечтани... 

Щом мисля все за теб, дали сънуваш, 

възбудена, че адски си желана?...

Да, малко ми е тъжно. Драматично. 

Незнайно как и нямам обяснение. 

Ще пиша стихове, защото прозаични - 

сълзите ми море са! 

С вдъхновение...

 

Danny Diester

10.05.2018

Toronto, Ontario, Ca.

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??