Стихотворение
Всеки човек е добър по душа...
Мама на татко се скара.
После татко протегна ръка
и котката подскочи от шамара.
После татко излезе навън.
А мама така ме прегърна,
че чувах сърцето и- беше насън-
червено, припряно и стръмно.
Вече беше натрупал снега.
Смелите зайчета по тавана
бяха притихнали- сложих дърва
и близна ме печката гладна.
Вънка татко сечеше дърва.
( И мислеше все за шамара.)
Мама все пак не издържа-
стана и наметна шала.
-Брей! - каза наш’та врата.
-Да, да! - стълбите бели.
Черните гарвани от плета
хвръкнаха с крясъци нервни.
Стигна до борчето, после се спря.
(Татко редеше дървата.)
Котката следеше с тишина
как Шаро със опашка маха.
Татко привърши, изправи глава –
очите му бяха премрежени;
в сърцето му- мама, иконата, аз,
нивата, бивола верен.
Мама пристъпи, вдигна ръка-
събори калпака му снежен.
Усмихна се татко- и аз!- засия,
прегърна я тихо и нежно.
Можеш да видиш- стоят и сега,
красиви като вероучение…
Всеки човек е добър по душа.
И обича това стихотворение.
© Петър Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Действията определят човека, душата е друга бира.
-
Моля 👍
-
Единица, мисля, е най- високата оценка. Благодаря!
-
Слагам, мисля, за трети път единица в сайта, откакто присъствам.
А сега, защо.
Дори не ми се аргументира, но айде...
Този начин на мислене да си оди у средновековието, където му е мястото!
Зверски шамар, уж, разкаяние - тя му прощава веднага, целувка и фсичко е сърца и рози... докога? До следващия шамар и все така, така, така...
Съжалявам, хич не заобичах този стих, даже ме е яд, че прочетох!!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
