Стихотворение от премълчани думи

Поезия » Любовна

1K 6 12

Препусна кочияш небесен
и с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –

с разбридано от смях боне.

Тя няма стъклени пантофки

и парцалосан листопад

връз раменете ѝ се опва –

без знак за връщане назад.

Звънтят на утрото стъклата

след всеки допир на дъжда.

По пръстите ми лунен вятър

разсуква рехава ръжда.

Рисувам по стъклата мокри,

а браздулиците от кал

изтичат в стихналите локви

с копнежна есенна печал.

Обичам те, но иде зима

и няма шанс да се спасим.

Неказаното е незримо

и чезне бързо – като дим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

yotovava (Валентина Йотова)

Цяла вселена е, DPPSmooth, и ние я крием в себе си... Когато натрупаш много мълчания, забравяш да говориш.

2021-09-20T20:34:59+03:00
Сенилга (Сенилга)

Очень хорошо, по-осеннему...

2021-09-17T20:37:20+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Любим сезон, Деничке, богат на размисъл и смирение, аз съм родена в края на месеца.

2021-09-16T16:01:47+03:00
щураче (любимка)

То и казаното е незримо, ама нейсе
Разби ме с речника си, бе Имаш си любими думи и изрази, които присъстват неизменно

2021-09-16T09:49:30+03:00
Елка (Елка Тодорова)

"...с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –
с разбридано от смях боне. ..."
Ярки образи, метафорични и въздействащи! Много ми хареса!

2021-09-15T09:36:09+03:00