yotovava (Валентина Йотова)
2514 21017
14.09.2021 г., 7:58 ч.  

Стихотворение от премълчани думи 

  Поезия » Любовна
721 6 12

СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ

 

Препусна кочияш небесен   
и с впряг от облачни коне   
довлича дрипавата есен – 

с разбридано от смях боне.   

 

Тя няма стъклени пантофки   

и парцалосан листопад

връз раменете ѝ се опва –  

без знак за връщане назад.  

 

Звънтят на утрото стъклата

след всеки допир на дъжда.

По пръстите ми лунен вятър

разсуква рехава ръжда.

 

Рисувам по стъклата мокри,

а браздулиците от кал

изтичат в стихналите локви

с копнежна есенна печал.

 

Обичам те, но иде зима

и няма шанс да се спасим.

Неказаното е незримо

и чезне бързо – като дим.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Цяла вселена е, DPPSmooth, и ние я крием в себе си... Когато натрупаш много мълчания, забравяш да говориш.
  • Очень хорошо, по-осеннему...
  • Любим сезон, Деничке, богат на размисъл и смирение, аз съм родена в края на месеца.
  • То и казаното е незримо, ама нейсе
    Разби ме с речника си, бе Имаш си любими думи и изрази, които присъстват неизменно
  • "...с впряг от облачни коне
    довлича дрипавата есен –
    с разбридано от смях боне. ..."
    Ярки образи, метафорични и въздействащи! Много ми хареса!
  • Благодаря, Майсторе.
  • Неказаното е незримо
    и чезне бързо – като дим.
    Красиво и лютиво!
  • Неказаното понякога е цяла реалност.
    Красиво!
  • Рисувам по стъклата мокри,
    а браздулиците от кал
    изтичат в стихналите локви
    с копнежна есенна печал.
  • Премълчаните думи са несподелени мисли.
    Добра образнозност!
  • Благодаря, Миночка
  • Обичам те, но иде зима
    и няма шанс да се спасим.
    Неказаното е незримо
    и чезне бързо – като дим.

    Много, много добро!
Предложения
: ??:??