Стихотворение от премълчани думи

14.09.2021 г., 7:58 ч. 3 год

Поезия » Любовна

5.0 / 13

845 6 12

Препусна кочияш небесен
и с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –
с разбридано от смях боне.
Тя няма стъклени пантофки
и парцалосан листопад
връз раменете ѝ се опва –
без знак за връщане назад.
Звънтят на утрото стъклата
след всеки допир на дъжда.
По пръстите ми лунен вятър
разсуква рехава ръжда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бримките на живота
Ти

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моя късна любов

Моя лоша любов, пощади ме. Не убивай момчето у мен. То единствено тебе си има. И без теб няма нощ, н...
Бе в синя шир

"На клепките ми грее светъл сън и моля се дано да те достигне..." Виж птиците политнали нагоре се вр...

Още произведения »