Стихотворение от премълчани думи
СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ
Препусна кочияш небесен
и с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –
с разбридано от смях боне.
Тя няма стъклени пантофки
и парцалосан листопад
връз раменете ѝ се опва –
без знак за връщане назад.
Звънтят на утрото стъклата
след всеки допир на дъжда.
По пръстите ми лунен вятър
разсуква рехава ръжда.
Рисувам по стъклата мокри,
а браздулиците от кал
изтичат в стихналите локви
с копнежна есенна печал.
Обичам те, но иде зима
и няма шанс да се спасим.
Неказаното е незримо
и чезне бързо – като дим.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Имаш си любими думи и изрази, които присъстват неизменно
