16.10.2012 г., 1:48

Стихотворение за приятел

2.4K 0 1

Когато ми се иска да съм песен,
а нямам подходящи полутонове,
когато вън е есен (пак е есен!),
добре че идваш с теб да поговорим!

 

Когато ми се иска да заплача,

но ме е срам по детски да подсмърчам,

добре че имам твоето приятелство

да ми показваш, че добра съм всъщност!

Когато се опитвам да си спомня

къде съм си изгубила душата,

когато ми е много нанагорно,

добре че ме понасяш с вятъра! 

 

Но ето че сега пък ти копнееш

да те люлея в мрежа нежни думи.

Добре че съм наблизо, да ти кажа:

"Благодаря, приятелю, че чу ме!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...